Академика БГ

Разпространи съдържание
Научете повече
Обновен: преди 28 седмици 1 ден

Дипломи от СУ се оказват невалидни заради ректорски подпис

2 Април, 2017 - 09:51

Дипломи от Софийския университет, получени през 2009 година, са невалидни, съобщи Нова телевизия.

Тогавашния ректор проф. Иван Илчев слагал печат с подписа си, вместо да го поставя ръчно. Този шаблон ползвали негови сътрудници, за да „подписват“ дипломите вместо него.

МОН обаче връща дипломите с такъв печат, когато постъпи искане за легализация на дипломата. По тази причина бившият ректо проф. Илчев ще трябва все пак да разпише хиляди дипломи.

Според Илчев нововъведението се налагало заради нуждата от 24 000 подписа годишно. Според него тази практика била масова в Япония. Бившият ректор призова студентите, завършили през 2009 година, да не чакат последния момент и да намерят време за презаверка на дипломата.

Материалът Дипломи от СУ се оказват невалидни заради ректорски подпис е публикуван за пръв път на Академика.

30. март – ден на отворените врати на Нов български университет

28 Март, 2017 - 18:11

На 30. март (четвъртък) 2017 г. от 09.00 часа в Нов български университет ще се проведе Ден на отворените врати. Посетителите ще бъдат посрещнати на информационен ни деск – Фоайе корпус 1.

Посетилите Деня на отворените врати ще могат да се срещнат лично с преподаватели и студенти, да участват в открити лекции, демонстрации, работилници и ателиета. Подготвени са  изложби, театър, концерти и спортни събития. По всяко време на деня може да се посети Музея на НБУ,  Галерия „УниАрт“, Центъра по изкуства и Библиотеката.

Повече информация може да видите на сайта на университета.

Заповядайте!

Материалът 30. март – ден на отворените врати на Нов български университет е публикуван за пръв път на Академика.

Доц. д.н. Андреана Ефтимова: Писането култивира читатели

23 Март, 2017 - 15:05

 – Доц. Ефтимова, защо езикът на съвременните медии е важен за развитието на обществото?

– Езикът на съвременните медии безспорно оставя своя отпечатък върху  обществените нагласи и практики, но бих отбелязала и обратната посока на взаимодействие – влиянието на обществените процеси върху езика на медиите. Тази двупосочна връзка намира най-явно обобщение в успоредените ускорени и бурни процеси и в обществото, и в езика на медиите. Навлизането на разговорната реч и универсализирането на неформалното общуване в медиите се поражда от обществените сътресения и промени, но и влияе впоследствие върху ежедневното ни общуване. Докато в миналото навлизането на промени в езика се е осъществявало за дълги периоди (десетки-стотици години), то сега чрез посредничеството на медиите езиковите промени и иновации навлизат в речта на българина за няколко години, бързо се изменят представите му за стилистичната принадлежност на определени езикови единици. Пример за такъв процес е думата „тапия“, която доскоро беше елемент от ниския стилистичен пласт на езика, но прекомерната й употреба в медийни текстове е неутрализирала разговорните й конотации и я е направила допустима за формалното общуване в съзнанието на съвсем младите носители на българския език като роден– един стилистично равноправен синоним на думата „диплома“. Подобни процеси са се развили и с много други езикови средства. Съвсем допустимо и възприето в кодификацията вече е множественото число на абстрактното съществително „живот“, например нашите животи. По същата логика множествено число образуват и други абстрактни и събирателни съществителни като например сеч – сечи, бизнес – бизнеси и пр. Това показва едно относително бързо пренареждане на граматическите и стилистичните парадигми в речевата практика на българина, което не може да се отхвърли с лека ръка и е предизвикателство както към лингвистите, така и към потребителите на езика.

 – Как се променя този език в контекста на новото писане в интернет форуми и социални мрежи?

– Езикът в интернет е мощен катализатор на промени в речевата практика и влияе върху всички сфери на общуването. В интернет процесът на демократизация на речта е достигнал своите крайни прояви поради размиването на границите на частно и публично пространство, а оттам и на границите между забранена и позволена реч. Затова проблемът с езика на омразата там е особено видим, тъй като прикрити зад анонимността общуващите губят чувството си за срам и възпитанието си, регулиращи избора на позволени и непозволени езикови средства.

 – След дни излиза новата Ви книга с интригуващото заглавие „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. Какво ще прочетем в нея?

– Книгата е с голям обем и едва ли ще успея да резюмирам в няколко изречения многобройните идеи, въпроси и наблюдения, които съм заложила в нея. Опитала съм се да поставя редица актуални проблеми – за разширяването на съдържанието на двете понятия – език на политическата коректност и език на омразата, за приемливостта на тези две речеви практики и политики у нас, за стратегиите, които реализират тези идеологически мотивирани рецидивиращи публични речеви прояви и др. Разгледала съм редица примери за (не)дискриминираща реч по отношение на социални групи, обединени по пол, възраст, сексуална принадлежност и отношения, професия, външен вид и пр. в медиите. Специално внимание е отделено на политическия език на лъжата, който се разпространява чрез медиите съзнателно или несъзнателно.

 – Вие изследвате културата на писането от години. Как се променя тази култура и вярно ли е, че писането се профанизира?

– Писмената култура е многоаспектно понятие. Нейното състояние се оценява не само според правописната и пунктуационната компетентност, но и според комуникативните, когнитивните и редица други умения, които всеки текст, който създаваме, отразява. В същото време, освен образованието, зад добрата писмена култура стоят опитът и постоянното упражняване в писане. Напоследък все по-актуален е въпросът дали писането трябва да се съобразява с реципиента. Опростяването на писането с желанието да е достъпно за повече читатели е може би ефективна стратегия в близко бъдеще, но в далечен план не е особено продуктивна за обществото, тъй като писането възпитава и обучава, писането култивира читатели. Изборът на един универсален достъпен език и изчезването на различните стилове в публичността (особено по-експертните) опростяват разказа за света и събитията в него. Загубата на полифоничността в медиите и изобщо в публичността би довела до аудитория, която е с нисък праг на разбиране и затова лесно манипулируема. Това съвсем не благоприятства развитието на гражданското общество с необходимата критичност към протичащите процеси.

 – Защо езикът на омразата е опасен и мултиплицира ли той омраза?

– Тук въпросът ми изглежда като главоблъсканицата кое е първото – яйцето или кокошката. Кой кого поражда: омразата – езика или езикът – омразата? Слабата отговорност и самоконтрол над езиковото поведение, дори когато зад тях не стои омраза, могат да доведат до омраза. От друга страна, невинаги омразата е изявена явно в езика. Съществуват манипулативни техники за прикриване на омразата, които може да са много по-опасни за аудитория, която не умее да ги идентифицира. Езикът е опасен инструмент, с който трябва да се работи внимателно и отговорно. Неразбирането на посланията е опасно. Ако езикът на омразата е разпознат и недопустим в едно общество, то той не би бил такава заплаха.

 – Има ли връзка езикът на българските медии с факта, че се подреждаме на 113-о място по свобода на словото?

– Свободата на словото е всъщност метафора за свободното изразяване на мисли, убеждения, вярвания. Не мисля, че под свобода на словото се разбира абсолютна позволеност на всички езикови средства, защото такава свобода никога не е възможна. Винаги е имало ограничения и правила за речево поведение в различните комуникативни сфери. Затова свободата на словото предполага свободно изразяване на съдържание, но по подходящ за съответните комуникативни условия начин. Подборът на езиковите средства винаги е бил регулиран от различни механизми –табута, възпитанието, културните модели на поведение, езиковата мода и пр. Говорещият никога не е пълен господар на речта си. Тя се подчинява на редица социални, културни, политически и пр. предписания, правила, ограничения. Ето защо не обвързвам езика на българските медии с тяхното място по свобода на словото. И отхвърлям манипулативните интерпретации, че чрез езика на омразата се защитава свободата на словото и се гарантира истинността на изказването. Може да се каже всичко по допустим за публичното общуване начин, като се спазят определени общосподелими норми и ценности и културни стереотипи.

 – Какви препоръки отправяте към авторите и редакторите по отношение на стила на писане?

– Вероятно няма универсални препоръки. Но ако опитам все пак да отговоря на този въпрос, мисля, че и авторите, и редакторите би следвало да приемат, че има различни стилове на писане и че дори и да не им допадат, би трябвало да могат да оценят, когато тези стилове са изпълнени майсторски, с познаване на езика и възможностите му.

– С какво Вашите студенти, които са бъдещите български журналисти, могат да бъдат по-добри от сегашните? Къде е техният шанс?

– Студентите имат шанса да се образоват и това е достатъчна гаранция, че ще бъдат добри журналисти. За съжаление, идеята, че единствено практиката е гаранцията за професионализъм, превзема все повече територията на университета, която е изконна територия за знанието. Убедена съм, че знанието осигурява гъвкавост във всяка практическа дейност, осигурява адаптирането и ориентирането в абсолютно непознати професионални условия по най-лесния и бърз начин.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Материалът Доц. д.н. Андреана Ефтимова: Писането култивира читатели е публикуван за пръв път на Академика.

Кораб и фризер ни показват как да пазим живота в океаните

20 Март, 2017 - 11:59

 

Интерактивни инсталации на WWF гостуват в Нов български университет от 20. март

Истинско рибарско корабче и интерактивен фризер на природозащитната организация WWF България ще гостуват в Нов български университет от 20 до 31 март 2017 г. по инициатива на департамент „Природни науки“ по повод Световния ден на водата. Нов български университет е първият университет, в който се представят двете инсталации.

 

Корабът и фризерът са снабдени с компютри и монитори, на които могат да се играят образователни игри и да се видят интересни видеоклипове. Откриването на изложбата е с начален час 11:10 на 20 март 2017 г. в Централното фоайе на корпус 1 в НБУ.
Чрез инициативата WWF България желае да привлече вниманието към опазването на морските ресурси и разумното им потребление.

 

Рибните запаси не само в Черно море, но и в световен мащаб, са подложени на огромен натиск. Консумацията на морска храна се е увеличила двойно за последните 50 години, а от океаните вадим два-три пъти повече риба, отколкото те могат да осигурят устойчиво. В резултат на това близо 90% от рибните запаси са прекомерно или напълно експлоатирани, според доклад на Световната организация по прехрана и земеделие към ООН (FAO).

 

Данни от публикувания наскоро доклад „На риболов за протеини – как морският риболов ще се отрази на световната продоволствена сигурност до 2050 г.“, изготвен по поръчка на WWF, сочат, че ако международната общност направи значителни подобрения в  управлението на риболова и в опазването на морските и океански местообитания, океаните ще могат да снабдяват света с достатъчно риба през следващите няколко десетилетия. Лошата новина е, че при всички предвиждани сценарии, рибата най-вероятно няма да попадне в чиниите на тези, които се нуждаят от нея, за да оцелеят.

 

Консумацията на риба в т. нар. „Глобален север“ има все по-значително въздействие върху условията на живот на хората в развиващите се страни, които зависят до голяма степен от рибата – техен основен източник както на протеини, така и на поминък.

 

ЕС е най-големият вносител на морска храна в света и е важно да разберем, че като европейски граждани можем да допринесем много за опазването на рибните ресурси.

В рамките на изложбата, студентите, преподавателите и гостите на Нов български университет ще могат да получат първият български наръчник за избор на устойчива морска храна – Рибен буквар 2.0. Малката книжка се разпространява безплатно.

 

Електронният вариант на Рибен буквар 2.0 може да бъде открит на адрес riba.wwf.bg.

 

Материалът Кораб и фризер ни показват как да пазим живота в океаните е публикуван за пръв път на Академика.

Вдигат таксите в 10 факултета на Алма Матер

27 Февруари, 2017 - 20:30

По-високи такси чакат студентите в 10 факултета на Софияския университет. За редовни студенти семестърът поскъпва с до 80 лева, а най-драстично е поскъпването за задочната форма на обучение.

Сериозно увеличение има за специалност „Туризъм“, които ще трябва да плащат почти тройно. Досега таксата беше 150 лева за семестър, а ще достигне 420 лв.

От ръководството на Алма матер обясняват увеличението с вдигането на минималната работна заплата и осигуровките.

Материалът Вдигат таксите в 10 факултета на Алма Матер е публикуван за пръв път на Академика.

НБУ организира лаборатория за писане с водещ Боян Папазов

17 Февруари, 2017 - 11:56

Рекорден брой драматургични творби са постъпили в първото издание на „Конкурс за нова пиеса“ на Нов български университет, който тази година е на тема „Справедливостта“.

Внушителното число от 85 пиеси е безпрецедентно за подобен род конкурси в България и бележи своеобразен национален рекорд.

Журито, в състав проф. Виолета Дечева, д.н., гл. ас. д-р Георги Гочев, проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, д. н., доц. д-р Светла Христова, доц. Снежина Петрова и проф. д-р Христо Тодоров, прочете пристигналите конкурсни пиеси и излъчи шест номинации на следните автори и на техните нови пиеси (по азбучен ред):

Владо Трифонов„Играч“

Георги Тенев„Роден край“

Иван Димитров„Пиеса за телевизора“

Йоана Мирчева„Изход“

Нели Лишковска„72“

Петя Башева„Аз, Змеят“
Предстои втората фаза на Конкурса за нова пиеса на тема Справедливостта: Това е първото издание на Лаборатория за писане на пиеси с водещ Боян Папазов, в която номинираните са отличени с право на участие.

Тя ще се проведе от 20 до 24 февруари в НБУ. Това е първият Конкурс за драматургия в България, който предлага такава Лаборатория.

Първият и последният ден от Лабораторията за писане на пиеси са отворени за посещение за студенти, любители на театъра, критици, преподаватели, журналисти и външни лица.

На 20 февруари от 10 часа в залата на Университетския театър на НБУ известният драматург и киносценарист Боян Папазов ще изнесе лекция за своя опит в изкуството на драматургията, а на 24 февруари от 16 часа на същото място той ще направи щателен и методичен самоанализ на „Любовен бестиарий“, последната му засега пиеса, която може да бъде прочетена на сайта на Конкурс за нова пиеса. В останалите дни номинираните ще работят върху пиесите си при закрити врата с Боян Папазов.

 

За още информация:

Сайт на Конкурса.

Фейсбук страница на Конкурса.

За въпроси се обръщайте към dramacontest@nbu.bg

Материалът НБУ организира лаборатория за писане с водещ Боян Папазов е публикуван за пръв път на Академика.

НБУ и H&M – една добра колаборация

9 Февруари, 2017 - 21:50

Студенти от магистърска програма „Мода и бизнес стратегии“ на НБУ създадоха арт инсталация от рециклирани дрехи

 

Студентите от магистърска програма „Мода и бизнес стратегии“ Адриан Михайлов, Мартина Бонева, Христина Чекова, Мая Матева, Глория Димитрова, Ивайло Станев, Юнвер Кьосе, Тони Славков и Стояна Събева създават арт исталация от рециклирани дрехи на витрината на магазин на марката H&M. Ръководител на проекта е преподавателят им ас. Николай Пачев. Инвестицията в устойчива мода и млади таланти е първата стъпка към промяната в начина, по който се консумира мода днес.

Видео: H&M и НБУ Bring it BG Art installation NBU 2017

Арт инсталацията на студентите от Мода и бизнес стратегии може да бъде видяна на витрината на H&M на бул. Витоша 6 до 9 февруари. Събирането и рециклирането на стари дрехи е политика на марката.

Материалът НБУ и H&M – една добра колаборация е публикуван за пръв път на Академика.

Наградиха лауреатите в Международния студентски филмов фестивал „Нова вълна“

30 Януари, 2017 - 14:35

Проф. Вера Найденова бе отличена с награда „Хонорис кауза“ 

 

На 28. януари от 19 часа в кино „Одеон“ се проведе тържествена церемония по закриването на Международен студентски филмов фестивал „Нова вълна“. На нея бяха присъдени награди на най-добрите филми, изпратени от автори от 16 държави от Балканския полуостров и региона на Черно море.

Тазгодишното издание на Фестивала обедини повече от 70 творби на студенти, селектирани от над 4000 постъпили филма. Прожекциите, включени в програмата на Международен студентски филмов фестивал „Нова вълна“ се проведоха в кино „Одеон“ на 26. януари (четвъртък) и на 27. януари (петък) като всеки желаещ да се докосне до изкуството имаше възможността да го направи в компанията на голяма част от авторите, които пристигнаха от чужбина още за откриването на Фестивала.

Водещи на официалната церемония по награждаване бяха актрисата Яна Маринова и доц. д-р Борис Наймушин, преподавател от департамент „Англицистика“ в Нов български университет, които с шегите си се погрижиха за доброто настроение на публиката.

Развълнуваните членове на журито обявиха наградите пред многобройната публика, която с нетърпение очакваше да разбере имената на най-добре представилите се студенти. Отличието „Grand Prix” получи филмът от Русия – „Не видях, не направих“/ „Didn`t see, didn`t do” – на чиято прожекция се насладиха присъстващите в залата. Най-висока оценка публиката даде на лентата „Серафим“, с която Ваня Дончева, докторант в Нов български университет, се представи на Фестивала.

Проф. Людмил Христов, ръководител на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ в НБУ и директор на Фестивала,  връчи награда „Хонорис кауза“ на проф. Вера Найденова за приноса й в сферата на киното. Известна в културните среди с дългогодишната си  преподавателска дейност в Нов български университет, тя повече от половин век е сред най-авторитетните фигури във филмовата гилдия на България. Професионалното й развитие включва анализиране на кинематографичния процес, преподавателска и изследователска работа, участие във фестивали и конкурси. Опита и познанията си систематизира в книгите, които неуморно продължава да пише. Тя е първият носител на наградата на Българската филмова академия за цялостен принос към кинокритическата мисъл в България. На ХХІІІ МФФ „Любовта е лудост“ проф. Вера Найденова бе удостоена и със Специалната награда за цялостен принос.

Сред отличените ленти на четвъртото издание на Международен студентски филмов фестивал „Нова вълна“ бяха филми, изпратени от автори от Сърбия, България, Турция, Русия. Статуетките, които творците получиха, са специално създадени от доц. д-р Валентин Савчев, ръководител на департамент „Изящни изкуства“ в Нов български университет.

Членовете на журито, което оцени подадените за участие филми, са авторитетни личности от кино средите с богат опит в сферата, а също така са и алумни на Нов български университет, които желаят да споделят знанията и уменията си с бъдещите професионалисти. Валери Милев, Мартин Чичов, Иван Богданов, Станислав Дончев са хората, които селектираха най-добрите творби и присъдиха наградите за положените усилия и засвидетелствания талант. Председател на журито през 2017 година бе Магърдич Халваждиян, който се занимава активно с режисура от 1992 година и също е алумни на НБУ.

Всяка година Фестивалът се организира от Нов български университет, като основната цел на инициативата с международен характер е да обедини най–доброто от творчеството на младите кинотворци, представители на страни от Балканския полуостров и региона на Черно море. Стартирал като инициатива на група студенти от департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ на Нов български университет с подкрепата на ръководителя на департамента проф. Людмил Христов, директор на Фестивала, днес събитието предизвиква огромен интерес, а желаещите да се включат в него ежегодно нарастват значително.

Четвъртия международен студентски филмов фестивал „Нова вълна“ е едно от основните събития в програмата по случай честванията на 25 години от създаването на Нов български университет и е част от академичния календар на студентите по екранни изкуства. Фестивалът включва късометражни игрални, анимационни и документални филми, създадени от студенти от всички висши учебни заведения на територията на Балканския полуостров и региона на Черно море.

 

Материалът Наградиха лауреатите в Международния студентски филмов фестивал „Нова вълна“ е публикуван за пръв път на Академика.

Нов български университет – инициатор и домакин на фотографска изложба, представяща запомнящи се моменти от проекта „Димитър Добрович (1816-1905)“

24 Януари, 2017 - 11:13

 

 

Нов български университет беше от основните организатори на провелите се през изминалата 2016 година инициативи по повод 200-годишнината от рождението на романтика Димитър Добрович – първият български художник с академично образование.

Фото изложбата „Годината на Димитър Добрович в снимки”, разположена на алеята пред Аулата на НБУ е своеобразно продължение и опит да покажем, че заедно можем повече. Изложбата може да се види от днес 23 януари (понеделник) и ще продължи до 15 февруари 2016 г.

В рамките на изминалата 2016 г., Център „Българо-европейски културни диалози“ в НБУ изпълни богата и разнообразна национална програма. Издаден беше Юбилеен календар за 2016 с произведения на художника. Проведени бяха открити лекции с участието на проф. д-р Георг Краев, доц. д-р Ружа Маринска, д-р Панайотис Йоану, които въвеждаха слушателите във времето и живота на художника. В залите на Националната галерия беше открита представителна изложба, посветена на значимия юбилей.

През Годината на Добрович в България, Гърция и Италия беше заснет филма „Пътят на Добрович” – документален разказ за художника на Теодор Караколев, студент в програма „Изкуствознание” на НБУ. На 16 и 17 ноември 2016 година в Нов български университет се проведе и Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“, докладите от която ще излязат в двуезичен сборник, издание на университета. Конференцията бе фокусирана върху няколко основни теми – „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности“, „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози“; „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)“; „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията“.

Програмата за „Годината на Добрович“ включваше и издаване на две юбилейни марки с винетки и печат, посветени на 200-годишния юбилей на художника, съвместен проект на Център БЕКД и Министерството на Транспорта и съобщенията. Церемонията се проведе в Галерия УниАрт на 17 ноември 2016 г., на която г-н Деян Дънешки, главен изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, бе официален гост.

Друга важна инициатива в рамките на проекта „Димитър Добрович” бе издаването на двуезичната луксозна книга „Романтикът Димитър Добрович” с автор доц. д-р Ружа Маринска, издание на Нов български университет. Книгата включва най-новите изследвания за художника, направени от екипа на Център БЕКД, с научен ръководител доц. Маринска. Книгата беше представена в Националната галерия през ноември 2016 г. от проф. чл.-кор. Иванка Гергова д.н. и проф. Михаил Неделчев. Поради големия интерес към изданието през новата 2017 година, на 8 февруари (сряда) в НДК – Литературен клуб „Перото“ за монографията „Романтикът Димитър Добрович“ ще разговарят доц. Юри Дачев (НАТФИЗ/БНТ), доц. Йордан Евтимов (НБУ) и доц. Ружа Маринска – автор на изследването. Заповядайте!

През цялата 2016 година проектът „Димитър Добрович (1816-1905) на Център БЕКД към НБУ се осъществяваше под патронажа на Министерството на културата на Република България и в партньорство с Националната галерия, ХГ Сливен, Националната галерия в Атина, Ателие-колекция Светлин Русев, Институт за средиземноморски изследвания в Крит. Художник-дизайнер на цялостната визия на проекта „Димитър Добрович”, включващ юбилейното издание на марките, книгата „Романтикът Димитър Добрович” и настоящата фото изложба „Годината на Димитър Добрович в снимки” е г-ца Дея Вълчева.

Ако сте любопитни да видите къде работеше екипът на проекта през 2016 година, как и с кого решаваше научни и организационни проблеми, настоящата фото изложба на открито в НБУ няма да Ви разочарова. Тя е за Вас!

От 23 януари в НБУ!

Материалът Нов български университет – инициатор и домакин на фотографска изложба, представяща запомнящи се моменти от проекта „Димитър Добрович (1816-1905)“ е публикуван за пръв път на Академика.

Кръгла маса за медиацията организира УНСС

17 Януари, 2017 - 12:18

На 18 януари (сряда), от 13часа в малката конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство ще се проведе кръгла маса на тема „Медиацията – пътища, проблеми, предизвикателства”, на която ще бъдат обсъдени основните трудности, съпътстващи развитието на медиацията.

Събитието е част от дейностите по проекта за стратегическо партньорство Eразъм+ „Онлайн обучителна платформа по медиация“, в който си партнират УНСС, Университетът на Генуа, Италия, университетът „Turiba”, Латвия, университетът „MykolasRomeris”, Литва, университетът „Грац”, Австрия, и Университетът по икономика в Прага, Чехия.

Участие във форума ще вземат представители на Юридическия факултет на УНСС,  съдебната система и утвърдени медиатори в страната и чужбина.

Материалът Кръгла маса за медиацията организира УНСС е публикуван за пръв път на Академика.